Българите се оказват със сериозен набор от вредни навици - пушене, пиене и поглъщане на вредни храни, които рано или късно водят до затлъстяване. В същото време повечето не обръщат внимание на наднорменото тегло и пренебрегват спорта. Това сочи изследване на международната маркетингова компания "Синовейт" (Synovate), с което "Дневник" разполага. Проучването е правено чрез преки или онлайн интервюта с над 10 хил. души от Бразилия, България, Канада, Китай, Индия, Малайзия, Холандия, Испания, Швеция, САЩ, ОАЕ и Великобритания.
Цигарката
Пушенето се оказва един от големите пороци на българите. По данни от изследването 40 на сто от тях казват, че пушат по повече от пет цигари на ден, а само 49 процента, че не пушат изобщо. За сравнение, непушачите в Индия и Китай са над 90 на сто. Според авторите на изследването на "Синовейт" вероятно това е въпрос на култура, тъй като 99 на сто от индийките и 94 на сто от китайките са непушачки, докато в България и останалите западни страни броят на пушачите е приблизително еднакъв при двата пола. Парадоксално в Обединените арабски емирства цигарите са порок на 4 пъти повече жени, отколкото мъже. Най-близко до българите във вредния навик се нареждат испанците - едва половината от тях са непушачи. В останалите западни държави делът на неупотребяващите тютюн е между 65 и 75 процента.
Чашката
Колкото до пиенето, българите, изглежда, са в златната среда, тъй като процентът на злоупотребяващите е 3 на сто - равен на този в Обединените арабски емирства, където на консумацията на алкохол хич не се гледа с добро око. Най-впиянчени са британците, канадците, шведите и холандците, 18 на сто от които признават, че пият поне една чаша всеки ден. Сред тях се оказва и най-големият брой "случайни пиячи", т.е хора, които от време на време вдигат градуса. Половината от българите също признават, че са случайни пиячи, но пък такива са и 70 на сто от шведите. В същото време въздържателите у нас са 35 процента, докато във Великобритания те са 14 на сто, а в Швеция - едва 9 процента. Индийците се оказват най-големите въздържатели на планетата - 89% от тях не близват алкохол, а жените изобщо. Подобно на отношението към пушенето жените в ОАЕ повече нарушават мюсюлманските закони и едва 60 на сто от тях посочват, че не пият алкохол. При мъжете в емирствата този процент е 85 на сто.
Мазният хамбургер
Към 68 на сто от анкетираните българи посочват, че не биха могли да се откажат от фаст-фууда и редовно посещават заведения за бързо хранене. При британците и американците тези проценти са съответно 44 и 45 на сто. Според директора на "Синовейт" за България Стоян Михайлов българите все още намират веригите за бързо хранене за новост, т.е. за модерни. Увеличеното работно време и късите обедни почивки също си казват думата.
На кантара
Българите, изглежда, нямат отношение към теглото и здравето си, тъй като освен че пушат и злоупотребяват с вредната храна, 40 на сто от тях изобщо не мерят теглото си, а една трета го правят много случайно. Испанците и бразилците са определено в другата крайност. 37% от бразилците казват, че се мерят веднъж на няколко дни, като делът на мъжете е равен на този жените. 1/5 от испанците също се качват на кантара по няколко пъти на седмица, а друга 1/4 всеки път когато усетят стегнатост в дрехите си. Двете нации са развили култ към слабите тела и здравословния начин на живот. Авторите на изследването обясняват това с плажните им култури.
Защо сме дебели
Българите сякаш не се смятат отговорни, ако качват килограми. Една четвърт от хората смятат, че за дебелината им са виновните гените. В други страни процентът на хората, които винят наследствеността, е под 10 на сто. Единствено арабите споделят фатализма на българите. Другият основен виновник за наднорменото тегло за сънародниците ни е стресът. Останалите народи най-често посочват, че виновни са неправилната храна и липсата на спорт. Обездвижените българи са едва 8 на сто. За сравнение, една пета от британците смятат, че дебелеят, защото им липсват упражнения.
Спортът
Тъй като не възприемат движението като важно за хубавата фигура, българите и не започват да спортуват, когато качат килограми. Докато почти половината от всички анкетирани от останалите нации заявяват, че увеличават физическата активност при натрупани килограми, така правят едва една пета от българите. Най-спортни се оказват мъжете от Обединените арабски емирства - 74 на сто от тях се захващат с тренировки, щом качат някой друг килограм. Китайците също спортуват здраво, а само една идея по-мързеливи от българите се оказват индийците. Те както и българите не наблягат на препарати, детоксикация или ограничаване на мазнините. И сред двете нации е най-голям процентът на хората, които твърдят, че не качват килограми - половината от индийците и 38 на сто у нас. Затова и едва 6 на сто от българите ходят редовно във фитнеса, а още по-малко правят упражнения вкъщи, докато една трета от испанците, бразилците, американците и британците твърдят, че посещават залите често.
Диетите
Вероятно защото твърдят, че не дебелеят, българите и не пазят особено много диети. Едва 37 на сто от хората признават, че ограничават храната, ако напълнеят, докато другаде ограниченията засягат половината от хората. Единствено това не важи за Китай. От "Синовейт" обясняват, че вместо "Добър ден" китайците се питат какво са яли и затова диетата не е алтернатива. Към диетите на Аткинс и други специализирани програми са проявили интерес едва един процент от българите. За сметка на това вманиачени по тях изглеждат испанците и бразилците. Една пета от испанците твърдят, че са пили протеинови шейкове, а 43 на сто от бразилците - че си падат по продукти с ниско съдържание на мазнини. Манията за отслабване е голяма и в Обединените арабски емирства, където хапчета или билкови екстракти за стопяване пият една пета от хората, а една трета от мъжете са били на диета. Нискомаслените продукти пък са популярни сред 68 на сто от хората.
Всяко трето дете в първи клас е с наднормено тегло
Около 30.6% от българчетата в първи клас са с наднормено тегло, а 13.6% са със затлъстяване. Това показват данните от национално проучване, проведено през 2008 г. За сравнение, през 1998 г. дебелите деца са били 7.2%, което показва, че има трайна тенденция за увеличаване на затлъстяването при непълнолетните, заяви проф. Стефка Петрова, национален консултант по хранене. Според нея основната причина за това е нездравословният модел на хранене, свръхконсумацията на високоенергийни храни и ниската физическа активност. В същото време готовата наредба на Министерството на здравеопазването с изискванията за правилно хранене в училище не се приема вече цяла година, защото, за да влезе в сила, са необходими промени в Закона за здравето. Депутатите обаче успяха да ги гласуват едва през последните дни на мандата. Въпреки това все още не е ясно дали правилата в столовете и бюфетите в училище да няма чипс, снакс и газирани напитки със захар ще влязат в сила от следващата учебна година. Сега масово се рекламират вредни за здравето на децата храни в училище, подчертаха здравните експерти. Затова те смятат, че трябва да започне национална кампания за борба със затлъстяването при децата, която да привлече вниманието на обществеността върху проблема.
