Януари тихо се изниза, а с него и почти всички намаления. Не че българите сме запалени много по тях. То тук намалението е като да намалят нещо от 200 на 100 лева – не те лови.
Въпреки всичко, намаление или не, някои хора все пак практикуват „шопинг терапията”. От какво се терапевтират чрез пазаруване не знам, но мисля да ви покажа едно истинско намаление и да преобърна значението на това словосъчетание.
Какво ще да е „шопинг терапия” според пипилотския ми речник?:
Терапия срещу маниакалната идея задължително да се купи нещо – горе долу нещо такова ще да е.
Действието се развива в един град, в който като се каже „Идат намаленията” значи ще има наистина смъкване на цените и те стават все по-ниски с всеки изминал ден. Попаднах в Антверпен в предпоследния ден на зимните намаления – сега или никога, след утре вече край.
Жените сякаш си бяха взели почивен ден, за да пазаруват. В 10 часа сутринта почти нямаше хора по голямата пазарна улица на града. В 2 ч. чаршията вече вреше и кипеше – момиченца влачеха торби с радостни писъци, а майки бяха заглушили гласните протести на децата си с камари пликове, натрупани по бебешките колички.
Мен толкова народ на квадратен метър искрено ме нерви и след излизането от втория магазин вече бях доволно мърмореща какво правим там. Но няма как, трябва да се съобразява човек с групата. Почти накрая, за да не съм капо и да не си каже народа: „Гле’й я тая скръндза” си взех една тениска.
И стигнахме нейсе до заветния блян на всяка уважаваща себе си, шопингуваща българка:
Зара!
Едната и свидната мечта, дето все не ще да стигне до родния пазар и унижаваща ни с някакви си магазини за продажби на стари колекции. Кадърът, който следва е много важен за пазаруващите от тези магазини. Замислете се следващия път когато понечите да пробвате нещо в тия „бутици“ с дрехи от отминали сезони:
По намаленията в тия страни винаги има народ. Но в Зарата в Антверпен беше истински пандемониум! Жени от всякакви възрасти и раси грабеха, дърпаха, влачеха и тъпчеха на земята де що сварят. На места в магазина човек стъпваше до коленете в дрехи, които обираха всичкия прахоляк и мръсотия, желаещите да намерят двете обувки от един чифт трябваше да обикалят магазина надлъж и нашир, а разни кокошки ровчеха в струпаните планини от блузи.
Между тия камари от дрехи всичко човешко се губи. Народа буквално забравя всякакви задръжки в устрема си да намери добрата далавера и дърпа и къса, хвърля на земята…
Граби, граби, граби народе и забрави за другото. Шопинг терапия.
Допълнителни размишления събудени от гледката:
В мъжките магазини няма нито толкова намалени дрехи, нито мъжете проявяват особен интерес.
Купих от този ад едни дънки за 6 евро – разумна покупка все пак, не пазаруване за самочувствие или за спорта. След разлепването на етикетите стигнах до първата цена от намаленията – 30 евро, първоначалната стойност я нямаше. От 30 на 6 евро! Колко е стойността на тия дънки по дяволите? И да не задълбавам в социалния аспект, но все пак – колко е получила пакистанската женица, ушила купища такива дънки?
Пак докато пробвах въпросните дънки съм забравила торбичката с новата си блузка. Излизам, тръгвам да се редя да си платя и изведнъж ми просветва, че съм с една идея по-ненатоварена. В ужас се втурвам към пробните, а там опашка на излизане и влизане. Ужасена прекъсвам разпоредителката на пробните:
– Извинете, тук забравих си преди малко в пробната един плик – казвайки го си мисля, що за глупост е да очаквам пликчето ми с новата покупка да е все още там в съблекалнята.
– Оооо, пликчето на H&M ли? Предадено е на касата!
Даааа бе, не мога да повярвам аз и скептично се запътвам към касите. Там естествено познатите тълпи от хора. Със замъглен поглед минавам покрай тях:
– Извинете казаха ми, че тук ми е хаш и емското пликче…
– Да, момент – касиерката потъна във вратата зад нея и се появи любезно усмихната с пликчето ми, с блузката в него и касовата бележка. Напълно не мога да проумея как тези хора, изпаднали в пазарувателен бяс, са запазили човешкото в себе си и са предали, нещо което съвсем спокойно могат да си вземат…но това е друга тема 😉
Пък, ако си шашнат от маниакалните купувачи, дай един глас в Свежо 🙂
Патиланско царство 
😦 Момиченце съм и като всички момиченца не ми е чужда суетата съвсем, нито любовта към различните и красиви дрешки. Обаче като видя така нахвърляни дрехи, много обидно ми става – някакво гадно е и неуважително и към самите дрехи, и към купувачите, които трябва да се ровят като кокошки…
Ани, поне в Белгия става въпрос за неуважение от страна единствено на купувачите. Ако си в магазина рано сутринта, ще видиш, че е идеално подреден. Но…
Например, тази гледка преди няколко години беше по-характерна за Брюксел – като във всяка столица хората се чувстват анонимни и си правят каквото си щат. В Бр., по-специално, това се правеше от на т.нар. от мен „арабели“. В Антверпен не бях забелязвала подобно хунско отношение и го отдавах на това, че там силния националистически Влаамс блок плаши малцинствата и така да се каже не ги оставя да се качват на масата. А сега се убеждавам, че изобщо не е свързано с етнически модел на поведение. Или пък белгийците са си казали:“Баста! Щом другите го правят, защо не и ние?!“. И сега сякаш там народа е загубил всякаква мярка:
Гледаш дрехата, тя вземе, че се изплъзне от закачлката и не я вдигаш. Хич не те и интересува дали някой след теб ще иска да я вземе за себе си или пък се замисляш колко труд е положен, за да стигне тя до закачалката и ръцете ти.
Надявам се да не се развием до това равнище на консуматорството, но и съм почти убедена, че е просто въпрос на време и още няколко сезонни разпродажби.
Нещо не се радвам на купени по такъв начин парцалки… блъсканицата и стадното ще ме откажат, дори и подарък да ги дават стоките. Правила съм го за експеримента де, ама и аз като теб… бързам да приключа по-бързо 🙂
Отделно съм настроена доста отрицателно към някои марки, ама това е друга тема.
H&M rules…hahaha
Ровенето в разпродажбите и намирането на интересни неща на половин и по-малко цена е просто сезонен състезателен спорт 🙂
Затова човешкото не изчезва, просто временно е заместено от игрова треска, а ако намериш нещо от чужд магазин, то се предава на касата, защото случайното му намиране „не се смята“. 🙂
Зара не ме вълнува обаче, продава се и в САЩ, но мен най ме кефи BCBG MaxAzria, Juicy Couture, а за работа Ann Taylor са неотразими. Banana Republic също са хубави, но напоследък малко станаха скучни.
да се смея ли? да плача ли?
Ах , изтри ми се коментара :(((( Ок, отначало.
Мила ми Пипилотке, мисълта ми беше, че шопинг манията няма да подмине българката, но даже българката ще задмине шопинг манията. Илюстрация: хора с автобуси ходят до шопинг центъра в Солун (кой от всички не знам, но сигурно най-големия), на пракинга почти толкова български регистрации колкото и гръцки. Сигурно има и българки работещи в тамошната Зара. Българката винаги е обичала да се облича добре, независимо дали сме в преход, демокрация или финансова криза. Затова ми е чудно, щом стандарта на софиянката (извинявам се пред софиянките тук, нищо лично, просто тенденциите първо се усещат в столицата) се е повишил, защо толкова обича Зара?! Като човек който мрази да ходи по магазините, аз направо си се поздравявам. Дори когато бях студентка не си купувах от Зара (не че много съм си купувала, даже в момент на криза родителите ми бяха обикаляли магазинчетата във Велинград с уеб-камерата- тогава само това имахме което правеше дигитални снимки, да снимат туй-онуй, да си харесам и да ми пратят по някой…хаха….лелеее). Тъй де, не съм достатъчно богата, за да си позволя да купувам некачествено. Ако причината за популярността на Зара е в ниските цени (цените под въпрос), то тогава кризата наистина е дошла при нас. Имам предвид етичната криза, тази която се изразява в твоето чудене колко ли получава пакистанската женица щом дънките мога да струват и 6 евро. Само дето хората, които ще се зачудят като теб са много малко. А пък не знам дали ще има такива които да не си купят нищо именно поради етичния момент на покупката. Обаче оттук ми идва другата дилема: ако купувам само родното (или съседското), с идеята да участвам в стимулирането на местната икономика и по-малкото вредни емисии поради по-малкото изминато разстояние от ТИР-овете, то тогава какво правя за пакистанската женица, която колкото и зле да е платена, все пак разчита на европейските шопинг маниячки за да изкарва някаква прехрана?!… Всъщност, аз предпочитам пакистанската женица да си гледа дворчето и децата, или да шие за родния и пазар, не защото не и ща работата, а защото глобализацията е нещо ужасно покварено, от което нито европейката, нито който и да е друг има нужда или полза, а само вреда. Защото както виждам, дотук глобализацията води до масова промивка на мозъци, било то чрез продаване на масови продукти или други още по-ужасяващи неща..дето са тема на друг разговор.
за това пазарувайте от интернет
Pingback: Намаление без намаление « Патиланско царство