Масирани, дори агресивни рекламни кампании, съпровождат раждането на всяко ново лекарство. Много от медиците са категорични, че това е заблуда за пациентите. Защо?
<em>Факт!<br /> Анализът на 111 заявки на големи фармацевтични компании за продажбата на някои нови лекарства е установил, че в 42 процента от документите липсва информация за клинични проучвания, 40 процента имат некоректни резултати за дозировката, 39 процента не дават доказателства за клиничната ефикасност, а при 49 процента от исканията не е ясно какви странични ефекти има лекарството.</em><br /> <br /> Понякога фармацевтичните компании скриват или омаловажават информацията за сериозните и нежелателни реакции на нови лекарства и преувеличават техните полезни свойства. Компаниите изразходват за маркетинг два-три повече средства, отколкото за изследване на медикамента, за да убедят докторите и потребителите да използват именно тези лекарства. Лекарите още могат да получат частична информация и след това неправилно да информират пациентите за рисковете от новия медикамент.<br /> <br /> Около 85 процента от широко рекламираните нови лекарства са неефикасни, техните странични ефекти не са добре познати, така че те могат да причинят сериозни вреди поради токсичност или неправилно дозиране, смятат част от капацитетите в медицината.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Каква е целта на клиничните проучвания?</strong></u></span><br /> <br /> Те се провеждат с цел да се убедят потенциалните клиенти в минималните възможни вреди на лекарствата. Публикува се литература, която подчертава предимствата на новите лекарства и веднага след това компанията започва агресивната реклама на продукта.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Схемата е следната: </strong></u></span><br /> <br /> Съответната компания дава заявка за лицензиране на продажбите на новите лекарства, без необходимите резултати от клинични изследвания. Ако има такива, те са неточни или грубо казано досъчинени. Целта е максимална печалба. За чия сметка, моля?<br /> <br /> Всеки от нас знае отговора на този въпрос, нали?<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Как се изпитват медикаментите</strong></u></span><br /> <br /> Между 10 и 15 години са необходими на един нов медикамент, за да измине пътя от научната лаборатория до рафта в аптеката. <br /> <br /> Той преминава през множество тестове, анализи и... доброволци, преди да получи сертификат за годност в един сектор, по-регулиран дори от военното дело и от космонавтиката. И да пристигне при пациентите под формата на продукт, при който ползите са доказано повече от вредите. Защото лекарство без странични ефекти няма. <br /> <br /> Признава го и д-р Милен Врабевски, основател и изпълнителен директор на &ldquo;Комак медикал&rdquo;, който вече 11 години се занимава с клинични тествания на медикаменти. Фирми като неговата печелят от инвестициите, които фармацевтичните корпорации правят в създаването на нови лекарствени средства. Значителна част от тях са предназначени именно за клинични изследвания. Условието е компаниите, които ги правят, да отговарят на изискванията на регулиращите органи на национално и международно ниво.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Още един факт!</strong></u></span><br /> <br /> <em><strong>Доброволците, върху които лекарствената молекула е изпробвана реално, обаче са сравнително малко на брой. В самото начало става дума за клинично здрави хора, които участват в проекта срещу заплащане. Във фаза III медикаментът вече се прилага върху болни. При това те се подбират много строго, по точно определени симптоми. Техният брой варира между 1000 и няколко десетки хиляди.</strong></em><br /> <br /> Често става дума за глобални проекти, в които се включват страни от всички континенти. Разнообразието се търси умишлено, за да се види как реагират на лекарственото средство различните популации. Фаза III е и първата лечебна фаза, когато доброволецът вече е и пациент. В замяна на участието си той получава пълна грижа и отлично обслужване, често на по-добро ниво, отколкото при стандартно лечение, твърди Врабевски. Състоянието му се следи чрез редовни прегледи и изследвания, освен това той има достъп до медикаменти извън обичайната мрежа за разпространение на лекарства в България.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Антибиотиците докарват рак!?!</strong></u></span><br /> <br /> Да, те са вредни, употребата им дори може да доведе до рак на дебелото черво. Това съобщава генерал-майор проф. Никола Александров от Военномедицинската академия. Те провокират дисбактериоза в дебелото черво, от която пробиотиците, които подсилват имунната система, се унищожават. В резултат се активизират вредните микроби, а в дебелото черво се развиват гнилостни процеси. Следва срив на имунната система, повишаване на холестерола и тумори. Така токсикологът обясни процеса. Проф. Александров изтъкна, че пробиотикът лактобацилус булгарикус в дебелото черво, какъвто има и в киселото мляко, предотвратява карциномните процеси и препоръча при лечение на заболяването лекарите да наблягат на пробиотици, а не да изписват безконтролно антибиотици, както се практикува сега.<br /> <br /> Антибиотиците са опасни за човешкото здраве, те стават все по-безполезни при лечението на редица заболявания. Това става ясно от доклада на Бялата книга &ldquo;Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.&rdquo;, който депутатите от Европейския парламент приеха. В документа се препоръчва на всички страни членки да ограничат употребата им, като се подчертава, че те дори могат да бъдат изключително вредни за човешкия организъм.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Антибиотиците стават все по-безполезни, тъй като резистентността към тях се увеличава. </strong></u></span><br /> <br /> В някои страни от Източна Европа, където контролът върху употребата им е занижен, устойчивостта е 3-4 пъти по-голяма спрямо тази в средноевропейските страни. Рискът от разпространяването на резистентните бактерии се влияе и от големите маси придвижващи се хора, твърдят евродепутатите.<br /> <br /> Те настояват да се затегне контролът върху продажбата и тези медикаменти да се предлагат срещу рецепта, като се изписват само в краен случай.<br /> <br /> В България всеки може да си купи антибиотик без рецепта. Ние сме на първо място в света по свободната им продажба, личните лекари ги предписват за щяло и нещяло, коментира проф. Никола Александров. По думите му в нашите аптеки все още може да се купи дори гентамицин. С наредба на Министерството на здравеопазването медикаментът не се препоръчва, но все още се изписва от джипитата.